Нада йога е аспект на йога, който набляга върху звука като средство за самолечение и самоосъществяване. Санскритската дума нада означава звук, затова и това направление е познато като йога на звука. Oт хилядолетия насам звукът и музиката са възприемани като едни от най-сигурните мостове, свързващи външната и вътрешната реалност.

Почти във всяка световна религия или учение откриваме твърдението В началото бе Словото. Учените са единодушни, че Вселената се състои от звукови вълни, фини трептения, вибрации.

Всички знаем, че музиката е способна да въздейства в дълбочина на човешките емоции, ум и настроение, за секунди да ни разплаче, оживи или опияни. Нада йога използва именно тази присъща на човека предразположеност към силата на звука, за да го изведе отвъд океана на феноменалното съществуване, т.е. отвъд видимите обекти и явления.

Cпopeд Нaдa йoгa имa двa видa звyци – външни и вътpeшни.

Bъншнитe са звуковите вълни, които достигат до нас чрез сетивата ни и се обработват от мозъка. Вътрешните звуци обаче не се възприемат от „обикновените“ ни сетива. Тях можем да чуем само чрез сърдечната чакра (Анахата). Всеки човек притежава свой собствен вътрешен звук, уникален за същността му, който не може да бъде споделян с други. Той е свещен и специален, но само за този, който го носи в сърцето си.

Идеята на Нада йога е, че човек може да открие своето вътрешно трептене и когато го направи, да се фокусира върху него по време на медитация. Сливането с този звук помага на практикуващия да постигне високи нива на спокойствие и съпреживяване на хармонията и блаженството, а за най-напредналите връзката със звука води до пълно освобождение на Аза.

За да се свържем със звуковете вътре в себе си, е нужно време, търпение и редовна практика. Тъй като сме отвикнали да се вслушваме задълбочено във фините трептения, първоначално практиката има за цел да ни изчисти от блокажите, които преграждат достъпа ни до звука. Например чрез възпроизвеждане на звука на пчелата се задейства огненият елемент, който изгаря токсините.

Други техники използват сричките на отделни думи, като санскритското ахам (а-ха-м), за да се фокусираме върху ехото, което оставят след себе си, и най-вече в празното пространство между звуците.

В Нада йога се обръща внимание на целия процес на създаване на звука – от непроявения му, латентен вид през излъчването му от гласа към момента на неговото трептене, когато вече е произведен, до ехото и разбира се, въздействието, което упражнява върху нас. Някои звуци се случват с лекота, други – с нежелание, трети дразнят, четвърти ни напрягат или ни карат да се чувстваме специално.

Използването на гласа при Нада йога не е форма на пеене. Издаваните звуци може да не бъдат красиви или правилни от естетическа гледна точка. Гласът се използва за създаване на специални вибрационни вълни, които въздействат на вътрешните ни възприятия. По какъв начин – всеки трябва да разбере сам за себе си.

Освен работа с гласа по време на Нада йога се използва музикален съпровод. За най-подходяща се счита класическата индийска музика, в която поначало е кодирано знанието за фините звуци. Дори и в класовете да се използва друг тип музика, добре би било тя да е изчистена от гласове и напеви, за да помага на практикуващите да се освободят от мисловния поток, който по принцип се стимулира при другите жанрове.

Нада йога не е просто екзотика, а йога за това как се свързваш със себе си, как обитаваш тялото си, как подреждаш ума си и изразяваш душата си.