Класическата йога, изложена от Патанджали в неговия трактат Йога сутра, е позната под името Раджа йога. Смисълът на това понятие (раджа означава цар, владетел) е, че човек постига пълна власт над себе си, става пълноправен господар на своето тяло, ум и дух.
По-старото име на Раджа йога обаче е Ащанга йога (ащанга означава състоящ се от осем), тъй като Патанджали предлага осем стъпки, с които практикуващият може да постигне крайната цел – пълно скъсване с илюзията на света.
Кои са осемте аспекта на йога?
Първият аспект се нарича яма и може да бъде определен като самоконтрол.
Яма разглежда поведението на човека от етична гледна точка. Някои от основните принципа в йога са това да оказваш помощ на другите при нужда, винаги да говориш истината, да не крадеш и да не проявяваш сексуална разпуснатост.
Вторият аспект се нарича нияма
И отново свързан с нравствеността, което подчертава значението на тези принципи за Патанджали, който ги поставя в основата на самото учение. Нияма са уменията и качествата, които поелият сериозно по пътя на йога култивира в себе си. За такива се считат: поддържане на вътрешна и външна чистота, чувство на удовлетвореност независимо от обстоятелствата, стоицизъм пред изпитанията, посвещаване в изучаването на свещените текстове.
Третият аспект е асана.
Патанджали разбира понятието като удобна поза за седене. В класическата йога телесните пози са малко на брой и се мислят единствено като основа за прилагане на следващите техники – тези на дишането и медитацията.
Затова и често под Раджа йога се разбира такъв вид практика, при който се набляга повече на дишането и концентрацията, отколкото на физическите упражнения, както е в Хатха йога.
Четвъртият аспект е пранаяма.
С това име се назовава сборът от дихателни техники, с които овладяваме респираторните процеси, а чрез тях и света на мислите и емоциите. Неслучайно, когато човек е пренапрегнат или под стрес, инстинктивно го насърчаваме да се успокои с думите дишай дълбоко. Връзката дъх – мисъл – емоция е доказана в науката, затова и дишането се счита за най-важния портал към себеосъзнаването.
Петият аспект е пратяхара.
С това понятие се означава отдръпването на сетивата от външните стимули и дразнители. Пратяхара е важна крачка към непривързаността– основен стремеж в йога. При тази техника човек има възможност да наблюдава себе си с нови очи, да види и осъзнае навиците си, голяма част от които най-вероятно му пречат по пътя към постигането на по-здрав и пълноценен живот.
Шестият аспект е дхарана – практика, свързана с умението да се концентрираме.
След като вече сме подготвили почвата за това чрез отдръпването на сетивата, с дхарана се изправяме пред предизвикателствата на ума. Чрез прилаганите тук техники се стремим да забавим мисловния процес, да изострим фокуса си и като цяло да подготвим ума за следващата фаза – медитацията.
При дхарана визуализираме конкретни образи, задържаме вниманието си върху даден звук или просто следим внимателно своите вдишвания и издишвания.
Седмият аспект е дхяна.
Това е медитацията. Техниките са сходни с тези при дхарана, но разликата е в продължителността и дълбочината на практиката. За успешна медитация се счита тази, при която човек е успял от състояние на фокусираност да превключи към състояние на осъзнаване без фокус – само присъствие, без каквато и да било ангажираност към мисли, чувства и образи.
Осмият аспект е самадхи – крайният резултат от медитацията; вкусът от изживяването, екстазът.
На този етап практикуващият отива отвъд своя Аз и се единява с върховната реалност, с всичко живо и съществуващо. Това висше изживяване, което е отвъд думите, може да се опише като състоянието на пълен покой и блаженство, каквото изпитва зародишът в утробата на майката.