Видове йога практики

През времето на своето повече от 5-хилядолетно съществуване учението на йога преминава през множество фази на развитие, систематизиране и видоизменяне.

Йога е разпространена не само на азиатския континент, но и в Европа, Северна Америка и много други места по света, като се наблюдава огромно разнообразие от школи, течения и стилове на практикуване.

Ако се вгледаме в човешката същност, ще открием четири водещи аспекта – тяло, ум, емоции и енергия. Независимо какво правим, ние винаги преминаваме през тези четири нива.

Когато ангажираме тялото чрез физическо действие и искаме да достигнем до върховните нива на осъзнаване, следваме пътя на Карма йога (Karma Yoga).
Ангажирайки възможностите на своя ум, за да достигнем по мисловен път до осъзнаване, ние сме въвлечени в практикуването на Джнана йога (Jnana Yoga).
Водени от емоциите си по пътя към осъзнаването, попадаме в практиката на Бхакти Йога (Bhakti Yoga).
Когато искаме да трансформираме енергийното си състояние, водещата практика е свързана с Крия йога (Kriya Yoga).

Тези четири школи са обвързани с основните аспекти на човешката личност и биват избирани в зависимост от това кое е доминиращото начало в отделния човек.

В глобален план съществуват множество стилове, практики и течения, които предоставят свободен избор на желаещите да се докоснат до знанието и мъдростта на древната философска система.

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ЙОГА

Хатха йога (Hatha Yoga)

Хатха йога (Hatha Yoga), позната още като Хáта йога, е разновидност в традицията на Раджа йога (Raja Yoga). Създадена е през 15. век от мъдреца свами Сватмарама (Swami Swatmarama), ученик на свами Горакнат (Swami Goraknath), и е описана в съчинението му Хатха йога прадипика, т.е. хвърлящ светлина върху йога.

Сватмарама описва Хатха като стълба, водеща към висините на Раджа йога, което означава, че играе ролята на подготвителен етап за съществената практика. Този вид йога е свързана с активиране на двете основни енергии, поддържащи живота, и се фокусира върху изчистването на тялото като средство за пречистване на съзнанието. Включва система за укрепване на физическото здраве и комплексно самоусъвършенстване.

Хатха йога прадипика

Хатха йога прадипика се състои от четири раздела, всеки от които описва различните начини, по които може да бъде практикувана:

Асана (Asana) – физическа поза;
Шаткарма (Shatkarma) – пречистващи техники, и пранаяма (pranayama), дихателни упражнения;
Мудра (Mudra) – жестове с пръсти и длан, и бандха (Bandha) – заключващи механизми за енергията;
Самадхи (Samadhi) – състояние на съзнанието, което е възможно да активира енергията Кундалини след поддържане на дълбока медитация.

Ащанга йога (Ashtanga Yoga) – от ashta (осем) и anga (крайници или етапи).

Практикуването на йога като изкуство и наука включва осем нива, чието описание може да бъде открито в текста на Патанджали Йога сутра:

Яма (Yama) – правила за физическо и умствено въздържание;
Нияма (Niyama) – самонаблюдение и самоконтрол по отношение на действията и постъпките;
Асана (Asana) – поза, в която тялото се чувства комфортно;
Пранаяма (Pranayama) – контрол на дишането за усвояване на повече енергия прана и нейното разпределяне;
Пратяхара (Pratyahara) – насочване на вниманието навътре и отдръпването на сетивата от външния свят;
Дхарана (Dharana) – концентриране на съзнанието и забавяне на мисловните процеси;
Дхяна (Dhyana) – навлизане на съзнанието и ума в медитативно състояние;
Самадхи (Samadhi) – дълбоко състояние на съзнанието отвъд медитацията.

В традиционната линия на практикуване на йога ученикът постепенно преминава през всяко от нивата.

През 1948 г. в град Мисор, щат Карнатака, Индия, Шри К. Патабхи Джойс (Sri K. Pattabhi Jois) създава институт за проучване на Ащанга йога и добавя към стила нова техника – Виняса (Vinyasa), която се изразява в контролирано дишане по време на изпълнението на съответната поза.

Джойс постепенно популяризира Ащанга йога на Запад и към днешна дата може да се каже, че тя се ползва с по-голяма популярност в сравнение с традиционната линия на практикуване.

Айенгар йога (Iyengar Yoga)

Стил, разработен от майстора Б.К.С. Айенгар (B.K.S. Iyengar) преди повече от 60 години. В този вид йога се насърчава силата, гъвкавостта, издръжливостта и баланса чрез координирано дишане и пози (асани), изискващи прецизно изпълнение. Асаните обикновено се задържат по-дълго, отколкото в другите стилове, като за целта се използват и помощни средства (възглавници, одеяла, въжета, дървени тухлички, дървени легла), които помагат на хора с ограничена подвижност и гъвкавост.

Въпреки че включва традиционните пози, които са елемент от по-широката категория на Хатха йога, помощните средства осигуряват друг тип практика, тъй като позволяват участие на по-широк кръг хора, включително възрастни, болни и хора с увреждания.

Използването на подложки, бавното темпо и вниманието към детайла превръщат Айенгар йога в особено добро средство при възстановявате след наранявания и/или травми.

Джнана йога (Jnana Yoga)

Определящ за този стил е процесът на превръщане на интелектуалното знание в практическа мъдрост, като за целта се използва силата на ума за осъществяване на връзка с природата и Вселената. Джнана йога е описана като средство за постигане на най-високо медитативно състояние и вътрешно познание.

Джнана буквално се превежда като познание, но в контекста на йога означава процес на медитативно осъзнаване, което води до мъдрост. Това не е метод, чрез който се опитваме да намерим рационални отговори на вечните въпроси, а по-скоро част от медитацията, която води до дълбока опитност и себереализация.

Мантра йога (Mantra yoga)

Вид йога, при която се използват мантри за събуждане на вътрешната същност и задълбочаване на медитативните аспекти на физическата практика. Целта е да се ангажира умът чрез съсредоточаване върху конкретен звук, дума или фраза с определена продължителност и брой на повторенията.

Повтарянето на мантрите е средство за вътрешно приближаване до Божественото посредством положителни вибрации, които са от полза както за онези, които ги изпълняват, така и за техните слушатели. Мантра йога може да се определи и като Джапа йога (Japa Yoga): джапа е санскритска дума, свързана с действието на повтарящи се мантри.

Бхакти йога (Bhakti Yoga)

Това е йога на предаността и пълната вяра, насочена към божествено или друго висше съзнание, например Рама, Кришна, Буда, включително гуру. Важно е човекът, който изпълнява практиката, да има много силна емоционална връзка с обекта на вярата, за да насочи тази енергия към него.

Непрекъснатата медитация с концентрация в Бог или друг обект постепенно намалява егото на практикуващия и засилва висшите качества, върху които е фокусиран. Практикуващият постепенно губи себе си и се слива с обекта на своята вяра – състояние на истинско и дълбоко самоосъзнаване.

Карма йога (Karma Yoga)

Тя е път за постигане на предано и безкористно отношение към работата, по който човек губи своята идентичност. Това състояние е много трудно постижимо, тъй като поощренията и наградите, с които работещият бива възнаграждаван за положените усилия, обикновено предизвикват у него различни форми на привързаност.

Карма йога възпитава умение за вглъбяване в работния процес, без това да води до привързване към работата. Създава се възможност да изчезне отделната личност, като същевременно се повиши осъзнатостта за природата и Вселената като цяло. Това е и крайната цел на Карма йога.

Крия йога (Kriya Yoga)

Крия йога (Kriya Yoga) е свързана с активността или с движението на съзнанието (от думата kriya – дейност, движение). Този стил се базира на вид предварителна практика, водеща до пълно обединяване с вътрешната енергия. Крия йога не ограничава умствените процеси, а целенасочено предизвиква дейност и пробуждане на съзнанието.

Прилагат се методите на пранаяма, мантри и мудри, за да се ускори духовното израстване. Смята се за древна система, която е възродена от Махаватар Бабаджи (Mahavatar Babaji) и неговия ученик Лахири Махасая (Lahiri Mahasaya). Пренесена е на Запад от Парамаханса Йогананда (Paramahansa Yogananda).

Свара йога (Swara Yoga)

Свара йога (Swara Yoga) е свързана с проучване, наблюдение, контрол и управление на дишането. Акцентира се върху връзката на дишането с фазите на Слънцето и Луната, с различните сезони, с физическите и умствените особености на индивидите и т.н.

Този вид йога се концентрира върху различни теории и практики за дишане през носа, тъй като двете ноздри се считат за начални зони на енергийните канали, по които тече праната. Чрез постигането на контрол над дишането се търси реализация на осъзнатостта на личността по отношение на законите на Вселената.

Лая йога (Laya Yoga)

Това е стил, чрез който се постига едновременно разпадане на егото и сливане с Висшето съзнание (laya е санскритски термин, означаващ разтваряне). Лая йога води до състоянието на самадхи (samadhi), което е най-висшето обединение с Божественото.

Нарича се също и Кундалини йога, тъй като е възможно да активира този вид енергия. Създадена е от светеца Горакнат (Gorakhnath), който е ученик на светеца Матсяендранат (Matsyendranath). Лая йога включва комбинация от различни видове асани, пранаяма, мудри, мантри и бандхи.

Съществуват и други видове йога, сходни на изброените, някои от които са разпространени на Изток, а други са се развили предимно на Запад. Сред тях са: Раджа йога (Raja Yoga), Ананда йога (Ananda Yoga), Анусара йога (Anusara Yoga), Бикрам йога (Bikram Yoga), Интегрална йога (Integral Yoga), Дживамукти йога (Jivamukti Yoga), Крипалу йога (Kripalu Yoga), Шивананда йога (Sivananda Yoga), Сварупа йога (Svaroopa Yoga), Вини йога (Vini yoga), Ин йога (Yin Yoga), Кундалини йога (Kundalini Yoga), Сатянанда йога (Satyananda Yoga), Сахаджа йога (Sahaja Yoga) и други.

През хилядолетията на своето съществуване йога се е развила в много посоки, но едно от големите ѝ постижения е фактът, че е станала широкодостъпна и може да предложи дори на напълно незапознатите с нея плавен преход към постепенно физическо, умствено, емоционално и енергийно израстване.

Видове школи по Йога