Йога е комплексна система, която често бива разбирана едностранчиво – или като набор от физически практики, или като философско учение. Тя обаче е и двете, дори много повече – йога е определяна като прайог шастра, или практическа наука, тъй като дава напътствия за себеразвитие, както и конкретни стъпки за неговото постигане.

 

В своето съчинение Йога сутра Патанджали описва пътя към себереализация и просветление като състоящ се от осем стъпки – яма (въздържание; морални принципи), нияма (правила за поведение на йогина), асана (позиции на тялото), пранаяма (техники за контролиране на дишането), пратяхара (отдръпване на сетивата), дхарана (концентрация), дхяна (медитация), самадхи (крайната цел на медитацията; сливане между обект и субект). Първите четири стъпки са бахиранга, или външна йога. Останалите четири са антаранга, вътрешна йога. Често концентрацията (дхарана) се причислява към външните аспекти на практиката.

 

В началото практикуващият се фокусира върху първите четири стъпки от осемстепенния път на йога. Чрез тях той усвоява основните правила на поведение и отношение към себе си и околните и се научава да овладява тялото и дишането си. Практиките от антаранга йога изискват полагане на основата именно със стъпките от бахиранга йога. Само спокойният ум може да бъде насочен навътре – постигането на медитативно състояние.

 

Пратяхара представлява отдръпване на сетивата от обектите на сетивните възприятия, като същевременно практикуващият остава напълно осъзнат за вътрешните процеси. Това е етапът между екстернализирането и интернализирането на ума, моментът, в който умът може да се гмурне надълбоко във вътрешната ни реалност и същност. Пратяхара е освобождаване от всички външни разсейващи фактори.

 

Дхарана, концентрацията, e пряко свързана със и е следствие от отдръпването на сетивата (пратяхара). Когато оттеглим ума от всичко, което го разсейва, той лесно може да бъде насочен към един-единствен обект. А когато е съсредоточен в една посока, умът става спокоен, непоклатим; в него не се появяват мисли, спомени или планове за бъдещето. Този обект, подобно на дъха в пранаяма, задържа практикуващия в настоящия момент.

 

Дхяна, състоянието на медитация, е всъщност продължително практикуване на дхяна, или концентриране върху една мисъл, идея или физически обект. Този етап се характеризира с намерението и стремежа на практикуващия да познае обекта на концентрация, да разкрие истинската му същност, както и своята собствена. Така умът става способен да различава илюзия от реалност.

 

Самадхи е естествено следствие от дхарана и дхяна. Това е етапът, в който практикуващият губи осъзнаването на себе си като нещо отделно, като Аз. Медитиращият, процесът на медитация и обектът на медитация стават едно цяло.

 

Последните три етапа – дхарана, дхяна, самадхи – представляват дълбините на йога практиката. В началото, когато започнем да се занимаваме с йога, предизвикателствата са от друго естество – да преборим ограниченията на ума си, да станем по-осъзнати спрямо възможностите на тялото си, да преодолеем колебанията и неувереността си, да укротим маймуноподобния ум (умът се вкопчва в мислите, които се появяват в него, подобно на маймуна, скачаща от клон на клон).

 

Впоследствие, с напредването в йога практиката, целта е да насочим вече овладения ум в една-единствена посока по пътя към превъзмогване на егото и заличаване на чувството за азовост.