Седмата чакра в йога – това е т. нар. теменна чакра, на санскрит нейното име е сахашрара. В аюрведа се смята, че сахашрара е короната на човека, благодарение на която той се свързва със света (мрежата) на идеите, затова и символът, с който се изобразява, е лотос с хиляди листчета. Според индийската медицина човекът е като дърво, но обърнато наопаки.

 

Нашите корени всъщност са в короната, затова и енергията си ние черпим именно от връзката си с нематериалния свят точно така, както растенията черпят от почвата. За да си помогнем с цел по-пълноценно усвояване на енергиен заряд от небето и вселената, ние трябва да работим за отварянето на седмата си чакра. Един от начините да постигнем това е чрез практикуването на хатха йога и най-вече като подбираме правилните асани, които благоприятстват балансирането на сахашрара чакрата.

 

Когато нашата седма чакра е добре хармонизирана, тя работи като добре смазан механизъм

 

В такива моменти на духовна просветленост ние можем да се докоснем до пълното блаженство, което е да се намираме в синхрон както с Вътрешния, така и със своя Висш Аз. Всеки един от слоевете на нашето съществуване се намира в перфектен баланс и ние можем да творим и без следа от тревога.

 

Това е изключително важно за хората, които се борят с различни проблеми като високи нива на стреса на всекидневна база, емоционална травма или монотонен ритъм на живот, който ни изтощава и задушава. Когато нашата сахашрара не се намира в оптимално състояние, ние можем да се окажем измъчвани от различни неприятни симптоми като главоболие и мигрени, както и от различни негативни емоции като съмнения в себе си, в смисъла на всичко и в останалите около нас. Всички онези пози в йога, които са свързани със задържането на баланс и фокус в точка работят за развитието на коронната чакра и спомагат за завръщането й към баланс.

 

Една от позите в хатха йога, които могат да спомогнат за балансирането на седмата чакра, това е врикшасана – поза дърво. Можем да преминем към нея, започвайки от тадасана (позиция планина), като вперим поглед напред в точка, в която можем спокойно да се съсредоточим. Вдишваме, издишваме и събираме ръцете си в молитвена поза пред сърцето (намасте). След това с вдишване повдигаме ръцете нагоре, като оставаме съсредоточени, издължавайки гръбначния си стълб нагоре.

 

След това целта ни е да изпълним позата първо с единия, а после с другия крак, като подпираме стъпало към страната на другия крак – оптимално отстрани на коляното, но ако това е трудно постижимо, можем да започнем, допирайки петата на единия крак към глезена на другия. Когато сме сигурни, че ще успеем да запазим баланс, можем да започнем да повдигаме крака все по-нагоре, докато петата ни достигне дъното на таза.

 

След като сме постигнали максималната височина на този етап, оставаме в асаната за няколко вдишвания и издишвания, след което сменяме крака и я изпълняваме и с другия. В случая, когато искаме да отворим седмата си чакра, физическият аспект на врикшасана не е от толкова голямо значение, колкото благоприятният ефект, който тя оказва върху нашата нервна система.

За дисбаланса на сахашрара са силно подходящи асаните, при които имаме обърната стойка с цел засилване на кръвоснабдяването на теменната област, както и тези, които имат лек масажен ефект върху горната част на черепа. Комбинация от тези две неща ни предлага позата саламба ширшасана – позиция на глава с опора.

 

За начинаещи в йогата обаче тази позиция е доста трудна за изпълнение и не се препоръчва да я опитвате сами в домашни условия. За жените в цикъл, повечето бременни, хората с прекарани инсулти или проблеми в шийните прешлени напълно е забранено да се обръщат с главата надолу по този начин. Има различни вариации на саламба ширшасана, както и алтернативни асани, които можем да използваме вместо нея.

 

Шашангасана – от санскр. позата на заека

 

Тя не представлява пълно обръщане, което я прави подходяща за хора, които по една или друга причина не бива да изпълняват пълна ширшасана.

 

Към шашангасана можем да пристъпим от поза на колене, като краката ни трябва да бъдат на ширината на нашия таз. С вдишване се протягаме назад, като обхващаме с длани или петите, или глезените си. Издишваме и прибирайки брадичката навътре към ключиците, се навеждаме и поставяме върха на главата си върху постелката.

 

За тази асана е добре да сме на много мека постелка или да добавим одеяло, което да омекоти натиска върху сахашрара. Най-важно обаче е натискът върху главата ни да пада точно върху темето (плоската част от нея), а не върху челото или назад към тила. Ако усещате дискомфорт в позицията, не продължавайте, а опитвайте да я изпълните редовно.

 

Ако неприятните усещания не отминават, е възможно да страдате от сериозен дисбаланс на седмата чакра и е препоръчително да се консултирате със специалист. Тези, които имат проблемни шийни прешлени, трябва много внимателно да подбират йога програмата си.

Почти във всеки йога сеанс последната позиция е шавасана – асаната за почивка и за пътуване обратно към себе си. Колкото и лесна да изглежда тази поза за изпълнение, всъщност тя е много трудна. Във физически аспект тази асана се състои в това просто да лежим по гръб, като държим краката и ръцете си леко разтворени, дланите, насочени нагоре към тавана и пръсти на краката, обърнати леко навън спрямо петите, които са прибрани навътре.

 

Но за да постигнем пълна шавасана, ние всъщност трябва да укротим ума си. Това става, като успокоим собствената си реакция към нашите мисли и ги оставим просто леко да се носят, преминавайки през съзнанието ни, без да се захващаме за нито една от тях. Шавасана (от санскр. позата на трупа) може да се изпълнява с различна продължителност в зависимост от целта на практиката.

 

Медитацията в поза лотос, в лесна поза или просто в седеж също е много полезна за хармонизирането на сахашрара. В йога това е не по-малко важно от заниманието с физически упражнения. Практикува се всекидневно поне по 10 минути.

 

За хората, които искат да върнат в баланс своята седма чакра, се препоръчва и още една духовна практика – мауна – или практиката на мълчанието. В йога се смята, че прекомерното говорене може да разсее ума или да го изпълни с химери, които да го подведат в разсъжденията му. Затова практикуването на мауна се препоръчва ежедневно или редовно поне по няколко часа.