От къде произхожда йогата?

По своята същност йога е духовна дисциплина, която се фокусира върху постигането на хармония между духа и тялото. Това изкуство възниква, усъвършенства се и се практикува в Индия от преди повече от 5000 години.

Думата „йога” произлиза от санскритския корен „юдж” и означава „съюз”, „обединение”, „присъединяване”. Според древните йога текстове, практикуването на йога води до обединяване на индивидуалното с всемирното съзнание, като така се постига съвършена хармония между ума и физическото тяло и между човека и природата.

Практикуването на йога балансира вътрешния и външния свят на човека, като му позволява да открие и достигне своя пълен потенциал и до всички нива на съзнанието.

Произход на йогата

Легенда за произхода на йогата

Съществуват много легенди за възникването на йога изкуството, но най-популярната разказва, че преди хиляди години, по времето, в което все още е нямало нации, религии и учения, а светът е бил много млад и чист, бог Шива решил да предаде на любимата си съпруга Парвати всички тайни и практики на йогата.

Завел бог Шива Парвати до брега на едно езеро и обучението ѝ започнало. Двамата били толкова унесени в упражняването на йога, че не забелязали, че в езерото една малка рибка слушала много внимателно мъдрите думи, които се леели като музика за йога упражнения от устата на бог Шива.

Когато двамата съпрузи осъзнали, че рибката ги е подслушала, тя отдавна била изчезнала и отнесла знанията със себе си. Малката рибка упорито експериментирала със свещените знания, които тайно придобила. С течение на времето успяла да премине през всички етапи от еволюционния път на йогата и се трансформирала от риба в човек.

Така според легендата първият човек се е появил на Земята благодарение на свещените йога знания.

История и произход на йогата

Според съвременните изследователи, йогата е възникнала преди 5000 г. пр. н.е. в Индия. За това свидетелстват откритите изображения на пози от йога върху монети, съдове и печати, принадлежащи към този период. Писмени сведения за съществуването и практикуването на йога не са открити, тъй като по това време всички учения били предавани устно и директно от учител на ученик.

В началото йога практиката се е възприемала като набор от медиативни техники, които имат за цел достигане на крайната реалност и контролирането на сетивата.

Първите писмени сведения за йога могат да бъдат открити във ведическите писания отпреди 3000 г. пр. н. е. Тези писания се наричат Упанишадите и Пураните и представляват древни философски и мистични стихотворения, написани на санскрит, които изследват човешката природа и душата.

Текстови препратки към йога практиката могат да се открият и в Багавад Гита, където „йога” се разбира преди всичко като поведение на живот, което води до освобождение.

Йога Сутра – „Библията на Йогата”

Основната заслуга за систематизирането на йога упражненията е на Махариши Патанджали, който преди около 2000 години събира, систематизира и описва цялата история на йога в текст, който нарича Йога Сутра. Този текст е събрал цялото познание за йога и се счита за основен текст на йога изкуството, а Патанджали – за бащата на йогата.

Патанджали написва труда си като използва сутри (кратки кодови думи). Сутрите авторът дели на четири секции, които се наричат „пада”.

Самахди Пада (връзката)

В този текст пътят на йога е представен като средство за постигане на самади (състояние на блаженство, в което има осъзнаване и освобождаване);

Садхана Пада (реализацията)

В тези сутри се разказва за „осемте листенца”, които изграждат пътя на йога:

  • *яма – въздържание;
  • *нияма – наблюдение;
  • *асани – пози;
  • *prāṇāyāma (пранаяма) – контрол на дишането;
  • *pratyāhāra (пратяхара) – оттегляне на сетивата към техния произход;
  • *дхарана – концентрация;
  • *dhyāna (дяна) – медитация;
  • *самахди – абсорбцията на съзнанието вътре в себе си.

 

Vibhūti Pāda (правомощията)

В този раздел Патанджали говори за последните фази на йогичния път и за силите, които се постигат чрез правилната практика.

Kaivalya Pāda (отделяне)

Отделянето на духа от материята, което се получава чрез постигане на самади.

 История на съвременната йога

В началото йога практиката е била фокусирана основно върху медитацията, като се е отделяло по-малко внимание на физическите упражнения.

Как е станало тогава, че днес йога се практикува основно като техника за подобряване на физическото здраве?

Заслуга за промяната в йога практиката имат трима индийци, които се живели в началото на XX век, които се фокусирали върху физическите аспекти на йогата.

 Свами Кувалаянанда

Йога учител, мислител, учен и социално значима фигура, Кувалаянанда извършил революция, превръщайки йога в ефективна и хармонична система за лечение на човешкото тяло.

Благодарение на упоритата научна и образователна дейност на Свами Кувалаянанда, терапевтичният ефект на древните техники, съчетани с музиката за йога упражнения за пръв път се взимат на сериозно в научните среди не само в Индия, но и по света.

 Свами Шивананда и Кришнамачария

И двамата йога учители се концентрират върху разработването на широка и разнообразна система от техники на асани и пранаяма.

Благодарение на тези и още куп други учители по йога практика, днес йога изкуството се е разпространило по целия свят и се практикува от милиарди хора. През годините са се разработили различни йога стилове и днес са повече от 100. Някой от тях са по-статични, други по-динамични, а има и практики, които напълно се различават от традиционната йога.

 

Традиционни стилове йога

 Ащанга Йога

Това е един от най-известните и практикувани йога стилове, който има за цел да приведе практикуващия до постепенно и дълбоко самоосъзнаване. Думата „ащанга” буквално означава „осем разклонения” или 8 нива на практиката, описани в Йога Сутра от Махариши Патанджали.

Тези нива както споменахме са: яма (въздържание), нияма (наблюдение), асана (пози), пранаяма (контрол на дишането), пратяхара (отдръпване на сетивата), дхарана (концентрация), дихана (медитация) и самади (съзерцание).

Ащанга йога е разработена от гуру Тирумалай Кришнамачария и практиката включва 6 различни серии, в които асаните се повтарят в много точен ред. Основата на тази практика е дишането, което винаги е синхронизирано с движенията на тялото.

 Кундалини Йога

Този йога стил има за цел да събуди творческата енергия на човек. Поради тази причина Кундалини йога се счита за най-мощната йога практика. В превод „Кундалини” означава „навита”, „накъдрена”. Тъй като се смята, че енергията на човек стои навита като змия в основата на гръбначния стълб, името на йога практиката не е случайно.

Целта на кундалини йога упражненията е да се подобри психофизическия баланс на тялото чрез физически упражнения и медитации, като по този начин да се „пробуди” енергията и тя да се раздвижи нагоре по гръбначния стълб.

Кундалини йога е разработена и представена на света от гуру Йоги Бхаджан и включва освен асани и медитация и музика за йога упражнения, така и пеене на Мантри.

Практиката на този стил йога се провежда в т. нар. уроци (класове), на които се работи и върху чакрите (енергийните центрове). За разлика от Ащанга, при Кундалини йога няма предварително определена последователност, която трябва да се спазва.

Хата Йога

Хата йога е може би най-разпространеният и практикуван класически йога стил, който има за основна цел да подобри еластичността на тялото и гръбначния стълб чрез практикуване на асани, пранаяма (дишане) и медитация.

Произходът на Хата йога датира от първата Тантра, а самата практика е клон на кундалини йога. Популярността си Хата йога дължи на мистичния Горахнат, който е живял между единадесети и дванадесети век.

Поради затрудненията, които изпитват мнозина с медитацията, най-често на упражненията се практикуват асани и пранаями, които се прилагат за пречистване на тялото и за постигане контрол над ума.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *